случва се...

Понякога, останала без чувства,
се радвам на красивия живот.
Не ми е празно и не ми е пусто,
а просто ми е адски все едно.
За теб, за нас, за любовта, която
така и не порасна до небето.
Угасна кротко, стъпкана в земята,
без да остави белег на сърцето.
И...  Да, това е. Щастието идва
във най-различни форми и размери.
Защото спрях да чакам и да питам
то спря до мен и просто ме намери.

не ги умееш възкресенията

Вече няма прашинка любов
във сърцето, което ти дадох.
Ти си тръгна и бе за добро.
Аз останах, създавайки Ада.
Не надзъртай назад. Там боли -
натюрморт от оголени рани.
Над жаравата - огън вали.
Не се връщай, щом не остана.
Не започвай да питаш защо.
Стана късно. Какво искаш още?
Вече нямам и стръкче любов
не за теб, а по принцип. Изобщо.