не ги умееш възкресенията

Вече няма прашинка любов
във сърцето, което ти дадох.
Ти си тръгна и бе за добро.
Аз останах, създавайки Ада.
Не надзъртай назад. Там боли -
натюрморт от оголени рани.
Над жаравата - огън вали.
Не се връщай, щом не остана.
Не започвай да питаш защо.
Стана късно. Какво искаш още?
Вече нямам и стръкче любов
не за теб, а по принцип. Изобщо.