някакви лични войни

Оттеглям се дълбоко в моя свят.
Планетата все повече ме плаши.
Гори човешкото. Сърцата им горят.
И никой не разбира, че е страшно.
А в мен е тихо. И една любов
отчаяна и бледа като призрак
поглежда със циклопово око
дали я пазя и дали съм близо.
Навярно се надява на живот.
Надява се на утре и на чудо.
Не я разбирам и не знам защо
си мисля уморено, че е луда.