Оттеглям се дълбоко в моя свят.
Планетата все повече ме плаши.
Гори човешкото. Сърцата им горят.
И никой не разбира, че е страшно.
А в мен е тихо. И една любов
отчаяна и бледа като призрак
поглежда със циклопово око
дали я пазя и дали съм близо.
Навярно се надява на живот.
Надява се на утре и на чудо.
Не я разбирам и не знам защо
си мисля уморено, че е луда.
някакви лични войни
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
да-защото е щастлива любов. А това я прави естествено неестествена нали?! :) Обичам та. И никой простак, ядрена бомба, селска пръчка, воина, мир - нищо - няма да променят това. Защо? Защото са малки.
ОтговорИзтриванекаква щастлива любов...
ОтговорИзтриванено това си е твой прочит, де, на теб може да ти се е сторило така.
Успокой са.
оп са :)
ОтговорИзтриванеSome Personal Wars
ОтговорИзтриванеAnd I retreat far back into my world
The planet makes me scared more and more
And all the hearts and humane burn
And No one understands that it’s a war
It’s quiet in me, it is just one love
So desperate and pale just like a ghost
She’s looking one-eyed on the path
If I’m still keeping her, and if I'm close
She probably believes in future life
She probably hopes for a wonder again
I don’t understand Her, and I don’t know why
But I think very weary that She is insane