някакви лични войни

Оттеглям се дълбоко в моя свят.
Планетата все повече ме плаши.
Гори човешкото. Сърцата им горят.
И никой не разбира, че е страшно.
А в мен е тихо. И една любов
отчаяна и бледа като призрак
поглежда със циклопово око
дали я пазя и дали съм близо.
Навярно се надява на живот.
Надява се на утре и на чудо.
Не я разбирам и не знам защо
си мисля уморено, че е луда.

2 коментара:

  1. да-защото е щастлива любов. А това я прави естествено неестествена нали?! :) Обичам та. И никой простак, ядрена бомба, селска пръчка, воина, мир - нищо - няма да променят това. Защо? Защото са малки.

    ОтговорИзтриване
  2. каква щастлива любов...
    но това си е твой прочит, де, на теб може да ти се е сторило така.
    Успокой са.

    ОтговорИзтриване