тихо

Ти имаш пътища, въпроси, думи,
категорични истини и смях.
Неизяснено минало, безумие,
и мен, навярно. Между тях.
Но аз живея някъде в безкрая,
в заострения връх на самотата.
Една изгубена Луна ридае,
във люлката на шепнещия вятър.
Дори не знам ще стигнеш ли до тук
и как ще продължим - не зная.
Светът е някак си напълно друг.
Но аз живея чак в Безкрая.