Ти имаш пътища, въпроси, думи,
категорични истини и смях.
Неизяснено минало, безумие,
и мен, навярно. Между тях.
Но аз живея някъде в безкрая,
в заострения връх на самотата.
Една изгубена Луна ридае,
във люлката на шепнещия вятър.
Дори не знам ще стигнеш ли до тук
и как ще продължим - не зная.
Светът е някак си напълно друг.
Но аз живея чак в Безкрая.
тихо
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Имам единствено обичта си. Боли красиво-като нестихващ пламък. Моят вечен огън.
ОтговорИзтриване
ОтговорИзтриванеSilent
You have your roads, questions, and words
Undoubtful truths and also laughter
Unclear past, insanity that hurts
And probably me, in between, thereafter
But I am living somewhere in Infinity
In the sharp cutting edge of loneliness
A lost Moon weeps in the vicinity
In the cradle of the most whispering breeze
I even don’t know if you’ll ever reach here
And how we shall go on – I simply don’t know
The world seems so different, but I merely
Live so far away, where Infinity grows …