Притъмня. Застудя. И притихна.
От небето валят светлинки.
Чак Луната потръпна и кихна,
притесни се и сякаш се сви.
А градчето с прегърбени къщи
заблестя под внезапния сняг.
Не е друго, но не е и същото.
Има нещо магично в нощта.
Има някакво зимно вълшебство.
Нещо истинско. Нещо добро.
Нещо малко, но много съществено.
И прилича досущ на любов.
