Аз така, неусетно се вливам под кожата...
Без да искам. Не зная защо.
Не признаваш. Ти просто не можеш.
Но си станал със вкус любов.
Инжектирам се тихо във вените.
А във пулса ти пускам коне.
И до вчера си имал сърцето си.
Но от днес - вече не. Вече не.
То сега е във моите шепи.
Аз съм нежна. (Ти имаш късмет.)
Знаеш колко гальовно ръцете ми
милват твоето мъжко сърце.
Знаеш мекия допир на дланите.
(Колко пъти умирал си в тях...)
Но се чудя, единствено, знаеш ли
как без мене до днес си живял...