Благодаря

и се извинявам на всички, които се почувстваха тъжни заради мен.
Понякога съм егоист.
Има моменти, в които животът решава да ти докаже, че може да е гаден. Тогава ти или му се противопоставяш, или се предаваш. Разбира се, по-лесно беше да се предам и аз го направих :)
Не се чувствах добре тук. Истината е, че не се чувствах добре никъде. Не бях аз. Не бях себе си. Мислех си, че е заради това място. Оказа се, че всъщност е точно обратното. Само тук съм наистина себе си. Опитах се да бъда нещо друго. Еми...не можах. В първия ден след като изтрих блога се почувствах лека и свободна. А след това с всеки изминал ден се чувствах все по-далеч и по-далеч от себе си. Избягах, защото бях се намразила. Това, обаче, не ми помогна да се заобичам. Накара ме да се чувствам по-зле. Искам си се. Искам си се обратно. Искам пак да мога да се усмихвам. Искам отново да правя хората около мен щастливи. И тези, които са далеч, но по някакъв начин се докосват до мен. Искам да благодаря на всички, които останаха на покривите, дори когато нямаше покриви. И да се извиня на всички онези, на които съм отнела нещо. Благодаря на Марк /днес благодаря и за "Бихте ли оставили живота на мира?" :) и искам да кажа, че този пост в голяма степен ме накара да се покатеря обратно на покрива/, благодаря на C.O. защото е пич, благодаря на всички онези, на чиито мейли не отговорих, или отговорих и им се накарах. На последните искрено се извинявам. А най-много се извинявам на Фрейя. Момиче, три пъти ме разплака, а аз не знаех какво да ти кажа...
Когато човек не се харесва и иска да се промени, първо трябва да разбере кой е. Това явно включва и изгубването на себе си в себе си. Не знам... Сега Венци може би ще ме сръба по неговия неповторим начин и аз искам да му благодаря за всичко.
Благодаря на всички, които останаха до мен дори когато бях лоша и ме обичаха дори когато не ставам за обичане. Благодаря за подкрепата и за всичко...
Извинявам се, че звуча несвързано, искам да кажа хиляда неща, а думите ми се губят и не стигат и всичко, което напира да излезе, сигурно би прозвучало като фдсхфсйрнбмакопдйдм... за това ще го спестя :)
И понеже искам да обичам... обичам ви. Всички.
едит: Докато съм писала това, съм получила два мейла. От хора, на които стихчетата ми са им липсвали или просто им харесват. И реших, че това е знак. Че не правя грешка, завръщайки се тук.
Единият мейл носеше това

Искам да благодаря на авторката му. Благодаря, Анабел!
И сега спирам да пиша, защото думите ми наистина не стигат.