Такова ми е жълто! И зелено...
Че чак от пролет почва да сладни.
Прегръща ме черешовото време
и връчва ми кесия със мечти.
Запрята синкаво-зелената си рокля
Морето, и присяда на брега.
Във дланите му дреме тиха кроткост
и няколко черупки топлина.
А въздухът е тежък от обичане.
Небето е крилце на пеперуда.
Направо всичко сякаш е различно
и сякаш цялата Земя е влюбена!
А аз съм раздавачка на мечти.
Кесията ми почна да прелива.
Черешово усмихвам се с очи
и подарявам шепички щастливост :)
Опит за бягство...
Стискам силно очи.
Пожелавам си
само за малко на вън да е лято.
Аз да съм крехко стръкче трева.
Ти да си птица от идващо ято.
Хайде, ела...
Аз съм просто перфектна.
Вплети ме в уюта на твойто гнездо.
Не поглеждай учуден.
...това си мечтая...
И е глупаво някак да питаш защо.
Ще съм близо до тебе.
Ще чувам сърцето ти...
Сутрин ще виждам първа очите ти.
Хайде стига, де...
Знам, че се смееш.
Ама аз да командвам
случайно мечтите ти?
Замълчи, замълчи...
Почти се е сбъднало...
Виж ме, тревичка съм.
Ела ме вземи!
Да почувствам за миг,
че със тебе сме заедно.
Размахай криле и с мен полети...
10.02.2008
Абонамент за:
Публикации (Atom)