От кратки сънища
единствено ме помниш.
Като ухание
на вино от цветя,
което си забравил
нейде в стомните,
а още от вкуса му
си пиян.
Във мислите си
опипом ме търсиш –
заоблена и мека
топлина.
А пръстите ти
сякаш са изтръпнали
от допира
до крехката ми длан.
Светът, във който
вечер ме създаваш,
утрата ти отричат.
От инат.
Един оранжев изгрев
разпилява
в сълзите ти
контура на жена...
