...и само тогава съм себе си

Когато ехото на твоя дъх
по раменете ми въздушно отзвучава,
когато дланите ти уморено спят,
а устните ти тихо ме забравят

рисувам с пръст по твоите гърди
едно небе, в което да се скрия.
Едно небе с отворени врати,
в което влизам бавно и заспивам.

Навън е нощ и стапя се светът.
В небето на гърдите ти сънувам.
А ехото на топлия ти дъх
по кожата ми пише нежнодумия...

И ми стига...почти

Когато идваш толкова случаен,
досущ си като слънцето на февруари.
Разместваш облаците на обратно -
навътре сивото, навънка - шарено.

Предсказваш ми по линиите на ръката,
че точно тука ние се пресичаме.
Не искам да те слушам за нататък.
Във тази пресекулка те обичам.

И нищо, че е пет секунди щастие.
От много, казват, че се оглупявало.
А аз от малка вярвам във случайности.
И тъй се влюбвам все -от дъжд на вятър.