Ще дойдеш ли във онзи летен град
със гълъби и слънце по площадите,
където вечер, след камбанения звън
заспиват старите оранжеви фасади,
където пулсът ти е с ритъм на прибой,
а изгревът е със криле на гларус,
където стъпките ти чезнат във покоя
на каменните топли тротоари,
където кестените палят бели свещи,
разперили листа, подобно длани,
където времето е миг, но е и вечност
във пурпурната мантия на залеза…
Където аз ще се престоря на момиче,
родено от солта и от морето
и устните ми нежно ще се учат
да разгадават линиите на лицето ти…
Ще дойдеш ли във този летен град?
Когато думичката "вечност" ми харесва...
Някой мина през мен - ветрогонно и слънчево
и изсипа в ръцете ми всички съзвездия.
Засияха от изгрева уморените хълмове
и разпука земята им пролетна нежност.
Някой мина през мен и напъпиха вишните.
Нацъфтяха по клоните гнездата на птиците.
По брега се търкулна лениво затишие
и следобедът дълго и светло се стичаше.
Придойдоха тревите до коляно в поляните
и щурци предвещаваха сто звездопада.
Вечерта се облече в лилаво сияние.
Някой мина през мен...и дано да остане.
и изсипа в ръцете ми всички съзвездия.
Засияха от изгрева уморените хълмове
и разпука земята им пролетна нежност.
Някой мина през мен и напъпиха вишните.
Нацъфтяха по клоните гнездата на птиците.
По брега се търкулна лениво затишие
и следобедът дълго и светло се стичаше.
Придойдоха тревите до коляно в поляните
и щурци предвещаваха сто звездопада.
Вечерта се облече в лилаво сияние.
Някой мина през мен...и дано да остане.
Абонамент за:
Публикации (Atom)