Една история за двама

При тях се случва лесно любовта,
понеже те умеят да обичат.
Той - непораснал мъж. А тя - жена,
и малко повече - момиче.

Той сутрин и рисува сто слънца
по синята завивка на небето.
Тя слага мляко, обич и душа
и прави аромата на кафето му.

И после той и композира дъжд
и ляга като вятър във косите и.
А тя бродира макове и ръж
по дългия следобед на мечтите му.

Надвечер той утихва, уморен
във ласкавата топлина на дланите и.
А тя превръща залеза в море
и устните и стапят тишината му.

Когато стане нощ, той я целува
и я отвежда някъде отвъд звездите.
А тя сияе, негова, във тъмното
и след това заспива до гърдите му...

Просто приказка

Не заспивай още...Не сега.
Не преди да ти разкажа приказка
за едно море, една Луна
и брега, на който те са истински.

За това, как нейните разпуснати коси
галят нежно раменете му среднощни.
А морето тръпне и шепти,
че я иска още, още, още...

Виждаш ли? Луната се съблича
и чертае по корема му пътечка...

-----------------------------------

А аз те обичам, обичам, обичам
чак до ушите... на Голямата Мечка :)