Не чукай на дърво. Ще ти се случа.
Обречена съм ти от цели сто живота.
По теб ще тръгна като тънък ручей
и ще се гмурна във сърцето ти. Дълбоко.
Ще станеш целият водовъртежен.
Така съм влюбена, че просто си безсилен.
А аз се чувствам до полуда нежна,
когато тихичко по тебе се разливам.
Не можеш да ме спреш да те обичам.
Заключих миналото си и хвърлих ключа.
Сега съм твоето объркано момиче.
Не чукай на дърво. Ще ти се случа!
За няколко секунди щастие
Един ден ще изляза, ще заключа вратата,
ще поставя ключа под прага.
Ще пътувам на стоп със някакъв вятър.
Ще избягам от тук. Ще избягам!
Ще опитам вкуса на небето по изгрев-
пълна чаша с черешово вино.
По ръцете ми после като тънички гривни
сто лъчи на слънце ще преминат.
А по залез ще сляза от вятъра, ще му махна.
Не за сбогом, а "Пак ще се видим!"
И ще тръгна сама. Ще вървя над Земята.
Без да зная къде ще пристигна.
Може би там, където се раждат звездите.
И където ще бъда различна.
А оттам е по-лесно да се спусна в очите ти.
И във тях да угасна. Обичана...
ще поставя ключа под прага.
Ще пътувам на стоп със някакъв вятър.
Ще избягам от тук. Ще избягам!
Ще опитам вкуса на небето по изгрев-
пълна чаша с черешово вино.
По ръцете ми после като тънички гривни
сто лъчи на слънце ще преминат.
А по залез ще сляза от вятъра, ще му махна.
Не за сбогом, а "Пак ще се видим!"
И ще тръгна сама. Ще вървя над Земята.
Без да зная къде ще пристигна.
Може би там, където се раждат звездите.
И където ще бъда различна.
А оттам е по-лесно да се спусна в очите ти.
И във тях да угасна. Обичана...
Абонамент за:
Публикации (Atom)