Закъснява пролетта, ужасно закъснява.
Тази зима ми тежи по миглите.
Все вали. Или пък превалява...
И зеленото се крие от очите ми.
От небе без цвят не ми се диша.
Трябват ми глухарчета, да се разсъмна.
Само бухналите, нацъфтели вишни,
ще събудят в мене пеперудите.
Искам Слънцето да ме разлиства с пръсти.
Искам вятърът от юг да ме обича.
Като дивите треви съм. И възкръсвам,
скрита във камбанка на кокиче...
Усещане за теб
Знаеш ли колко е хубаво
когато гласът ти ме буди...
Като топло какао е.
Като пролетен дъжд.
Като вишнево сладко.
И парченце от дюля.
Като боса да стъпя
в некосената ръж.
Като детско хвърчило.
Като книга на Кестнер.
Като сън на русалка.
Като първия сняг.
Като пуканки в киното.
Като лодка от вестник.
Като захарна пръчка.
И горещ шоколад.
Като хиляди нарциси.
Като истинско влюбване.
Като песен на "Куин".
Като капка вода.
Всъщност ... не е.
А е още по-хубаво!
Като нищо на тази Земя!
когато гласът ти ме буди...
Като топло какао е.
Като пролетен дъжд.
Като вишнево сладко.
И парченце от дюля.
Като боса да стъпя
в некосената ръж.
Като детско хвърчило.
Като книга на Кестнер.
Като сън на русалка.
Като първия сняг.
Като пуканки в киното.
Като лодка от вестник.
Като захарна пръчка.
И горещ шоколад.
Като хиляди нарциси.
Като истинско влюбване.
Като песен на "Куин".
Като капка вода.
Всъщност ... не е.
А е още по-хубаво!
Като нищо на тази Земя!
Абонамент за:
Публикации (Atom)