Дългоочакване

Закъснява пролетта, ужасно закъснява.
Тази зима ми тежи по миглите.
Все вали. Или пък превалява...
И зеленото се крие от очите ми.
От небе без цвят не ми се диша.
Трябват ми глухарчета, да се разсъмна.
Само бухналите, нацъфтели вишни,
ще събудят в мене пеперудите.
Искам Слънцето да ме разлиства с пръсти.
Искам вятърът от юг да ме обича.
Като дивите треви съм. И възкръсвам,
скрита във камбанка на кокиче...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.