А всъщност - знаеш...

Не ти се вярва, но ми правиш чудеса.
(Една планета цялата в любов превърна!)
Сърдит си ми, когато замълча.
Но тайничко мечтаеш да прегърнеш
и мен, и тъжните ми дни,
и мислите ми, разпилени сред безкрая,
сълзите ми... ината ми дори,
и вечната ми нужда да мечтая.
Не ти се вярва, но в душата ти чета
не само всичко, дето искаш да ми кажеш...
Прочитам в нея толкова неща,
които ти не подозираш даже.
Прочитам в нея малкото момче,
което търси в мен едно момиче.
Мъжа прочитам, който ме зове.
Приятеля. Спасителя. И всичко...
Прочитам тайните ти страхове.
Ранимата ти обич препрочитам...
Не ти се вярва. Знам. Добре.
Но знаеш ли...ужасно те обичам!

Детски игри

Най-дългите ми нощи си създал.
Най-хубавите. Също - най-кошмарните.
Накара ме да вярвам в любовта,
макар че тя съвсем не е за вярване.
Успя с един единствен жест
да ме изстреляш горе, при звездите.
Показа ми безкрайното небе.
И после си го взе. Така, усмихнато.
Не знам до колко можеш да броиш.
(Броил ли си сълзите ми? Едва ли...)
Твой ред е вече. Затвори очи.
Брой до безброй, но без да ги отваряш!
И после, ако искаш, ме търси.
Играта е такава, както знаеш.
Нали не вярваш, че ще победиш?
Любов е. Победител ... няма.