Детски игри

Най-дългите ми нощи си създал.
Най-хубавите. Също - най-кошмарните.
Накара ме да вярвам в любовта,
макар че тя съвсем не е за вярване.
Успя с един единствен жест
да ме изстреляш горе, при звездите.
Показа ми безкрайното небе.
И после си го взе. Така, усмихнато.
Не знам до колко можеш да броиш.
(Броил ли си сълзите ми? Едва ли...)
Твой ред е вече. Затвори очи.
Брой до безброй, но без да ги отваряш!
И после, ако искаш, ме търси.
Играта е такава, както знаеш.
Нали не вярваш, че ще победиш?
Любов е. Победител ... няма.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.