никой

Притихвам в малкия си, топъл свят.
Отвъд прозорците е нощ.  И птици,
които - като мен - не спят.
И може би говорят със звездите.
А аз съм просто отражение в стъклото.
С разрошени коси и меки длани.
Със блузка на цветя. И босоного.
И с дълги мисли. Като разстояния.
Които никой няма да измине.
И кой ли би преминал през вселени,
за да прошепне тихо името ми.
За да обича мене... точно мене...

Там, където...

Не идвай тук. Тук нищо не остана.
Изтляха и последните звезди.
Луната изтъня. И стана няма.
А вятърът е тежък и бодлив.
Прозорецът се пръсна на парченца.
От вън нахлу безкрайна самота.
Тук вече няма нищо. Само вечност.
А вечностите винаги болят.
Не идвай, чу ли... Аз си тръгвам,
задавена от толкова много въздух.
---
А тук е мястото, в което ще замръкне
сърцето на последната светулка.