Омагьосана земя

Аз съм остров, на който
връщане няма.
Който тръгне от тук
е завинаги.
Няма път наобратно.
Ни следи в океана.
Само спомен за мен,
като счупена мидичка,
който драска сърцето.
И задава въпроси.
Няма отговор.
Само глухо мълчание.
И понякога вятърът
призрачно носи
дъх на сол и сълзи.
Но мене ме няма.
Не помагат компасите.
Нито старите карти.
Аз изчезвам напълно.
Древна магия...
Няма дири в морето.
Няма път наобратно.
Аз съм островът, който
няма как да откриеш.

Преди нощта...

А залезът избухва над града.
Рисува във очите ми светулки.
Порозовява вчерашният сняг.
И звънват тихо няколко капчука.
Тогава идва топлата му длан.
Заравя пръсти във косите ми.
И ме целува.
Отпива от внезапния ми свян.
А устните му са до болка влюбени.
Безмълвно се оставям във ръцете му.
Оставям се в ръцете му.
И няма как.
Защото той е онзи шепот
във сърцето ми.
И моят нежен и вълшебен Мрак.