А залезът избухва над града.
Рисува във очите ми светулки.
Порозовява вчерашният сняг.
И звънват тихо няколко капчука.
Тогава идва топлата му длан.
Заравя пръсти във косите ми.
И ме целува.
Отпива от внезапния ми свян.
А устните му са до болка влюбени.
Безмълвно се оставям във ръцете му.
Оставям се в ръцете му.
И няма как.
Защото той е онзи шепот
във сърцето ми.
И моят нежен и вълшебен Мрак.
