Там, където...

Не идвай тук. Тук нищо не остана.
Изтляха и последните звезди.
Луната изтъня. И стана няма.
А вятърът е тежък и бодлив.
Прозорецът се пръсна на парченца.
От вън нахлу безкрайна самота.
Тук вече няма нищо. Само вечност.
А вечностите винаги болят.
Не идвай, чу ли... Аз си тръгвам,
задавена от толкова много въздух.
---
А тук е мястото, в което ще замръкне
сърцето на последната светулка.

няколко откраднати минути

Дъждът вълшебства тихичко навън
пред публика от четири врабчета.
Светът е нереален. Като сън.
В прозорците на къщите е светло.
Дъждът е много нежен музикант
и свири валс в шест осми ритъм.
А няколко чадъра се въртят.
Танцуват и дори не го разбират.
Но аз разбирам. Знаем се с дъжда.
(Понякога сме влюбени до лудост.)
Какво е щастие във понеделник следобяд?
Априлски дъжд. И нищо друго.