Майсторът на чадъри

На третия етаж в едно блокче, от онези, старите кооперации от петдесетте години, дето имат дворове с цветя и чимширени лабиринти, има един прозорец с обикновена бяла дървена дограма. Обаче с много весели перденца. Карирани. На оранжеви, жълти, червени и бели квадратчета. Зад него живее един майстор на чадъри. Той се буди сутрин в пет часа и четиринайсет минути. Задължително. Още не знам защо. Ама винаги тогава се буди. Става, измива се, оправя прическата на рунтавия си мустак и започва да крои. Плата за чадърите. Номерата, които смята да свърти на внука си.Ризи за гларусите...И така до около десет часа. Когато стане десет, майсторът на чадъри си прави мляко с канела и мед и чаша със сапунена вода и излиза на малкото балконче, което гледа към павираната уличка.
Сяда на едно нисичко столче, отпива блажено от горещото си мляко, после издухва през една тръбичка цял рояк сапунени балони и ми звъни по телефона.
Да си наловя малко. Балони с приказки. Защото в неговите балони има заключени приказки. Прозрачните сферички се носят над Бургас, а в тях са скрити хиляди вълшебни историйки. И който иска, може да си улови. Ама или никой не иска, или никой не ги вижда. Обаче тъкмо има повече за мен. Събирам си цели шепи сапунени мехури със скрити вълшебства.
След като си изпие млякото и след като си издуха всичката сапунада стария майстор на чадъри се прибира и започва да облича спиците на чадърите. Със скроените от него специални рокли за чадъри. Те са като балеринските :) Така като се завъртят и се разтварят като цветове на маргаритки. Обаче освен че са много красиви, неговите чадъри са и вълшебни. Попитайте Мери Попинз :) И на мене ми подари такъв чадър. Летателен. Летя си понякога с него. Когато ми е скучно. Или когато сапунените балони , които майстора ми изпраща са много високо.
На обяд той си прави сандвичи с масло и сирене и прави една хууубава купчинка трохи...каква ти купчинка, цели две шепи, ама нарочно. За гълъбите. Те кацат на терасата му и обядват заедно с него. Когато се наобядва, стария чадърен майстор прибира всички чадъри, тези които е направил и онези, дето още са ненаправени
и сяда в един люлеещ се стол за следобедната си дрямка.
Понякога сънува кораби.
Друг път сънува децата си...че се връщат...Ама това са едни тъжни сънища...няма да разказвам за тях сега.
Във три часа точно камбанката на звънеца му го измъква от следобедната дрямка.
Внукът му. Само той му е останал. И аз, разбира се, но аз не съм му роднина.
Играят на домино. Понякога си разказват истории и пият чай. Друг път изваждат кутията със съкровища на дядото и отпътуват далеееч, далеч във времето.
Понеже , разбира се, старият майстор на чадъри не е обикновен майстор на чадъри, той си има в съкровищницата :
1. Флейтата на Питър Пан.(подарил му я в знак на благодарност)
2. Първият чадър на Мери Попинз.(дала го за ремонт, но той и направил по-хубав и тя му оставила стария)
3. Носът на Пинокио.( За да не се изкушава да лъже повече. Пинокио. Не майстора.)
4. Шапката на Господин Тау.( забравил си я, когато отлетял за неговата си планета)
5. Бързоходните обувки на Малкият Мук. (Понякога отскача с тях до Колумбия за прясно кафе)
6. Един куфар със златни парички ( подарък от Пипи дългото чорапче)
7. Един брой кристална пантофка. ( Пепеляшка я остави у него на съхранение)
8. Стар вестник с оръфани краища и заглавие на първа страница "Летящо буре или какво?" ( Ех, Карлсон, Карлсон...)
9. Три бобени зърна (от Джак, разбира се)
и още много, много интересни нещица :)
Понякога ме викат и мене да ги разгледам.
Към седем и половина стрият майстор на чадъри си прави супа. С много зеленчуци и месо. Почти като истински борш. След супата излиза за малко да се разходи из двора, да полее цветята и да погали котките, после се прибира, облича пижамата си на сини райета, сваля очилата и си ляга.
Първо брои малко овце. Към 7-8. До деветата рядко стига. Заспива. И сънува, сънува...
Така и не може да разбере, защо с неговите чадъри едни летят, а други не. Уж всички са еднакви. Ама казват, чудесата се случвали на тези, които вярват в тях...