Песничката на пекарката

Неделя. Преди обяд. Едно такова мързеливо, мързеливо...Чак вятъра го мързи.
По улиците с най-мързеливата си походка се размотават само две мързеливи котки. Няколко гълъба се обаждат. Мързеливо, разбира се.
И един мързелив гларус мързеливо изграква. Колкото да напомни за себе си.
Измислям си...
Зелени къщи, жълти къщи, сини къщи...с островърхи червени покриви и петлета-ветропоказатели.
С малки верандички и балкончета с цветя. С дървени капаци на прозорците и пъстроцветни перденца.
И една пекарка.
Зад нейния прозорец винаги е светло. Ама не такова обикновено светло, ами някак празнично светло. И уютно светло.
От време на време я виждам като преминава край прозореца - бялата и рокля, запретнатите над лактите ръкави, косата, свита в леко отпуснат кок.
Виждам я как меси тесто. Как изтупва брашното от ръцете си и около нея се разхвърчават бели облачета. Виждам как точи тънки кори и как изрязва формички за курабийки. Виждам очите и. И те като прозореца- светят празнично и уютно. Виждам зачервените и бузи и слънцето в усмивката и. Понякога пее. Не разбирам езика и. Ама песничката е страшно заразителна - една такава жизнерадостна и направо кара меденките в тавите да подскачат от веселост. Първи те са готови - половината остават така, другата половина пекарката "облича" с глазура. Захарна и шоколадова. После прави кифлички. С мармалад, с крем, с маково семе. А след това баници. И козунаци. И едни мънички курабийки, поръсени с много захар. След това отваря широко всичките си прозорци и нарежда тавите там да изстиват. Ммммм, как започва да ухае само...Изведнъж мързеливата неделя изчезва. Вратите на сините, жълти и зелени къщи се отварят една по една и към оранжевия дом на пекарката тръгват, подтичват, препускат всички жители на моя град, онзи, зад прозорците. И майстора на чадъри, шивачката, която шие кукли със сърца, въжеиграчът и момчето, което продава сладолед, срамежливия пощальон, момичето, което никога не знае какво иска, джуджето с боровинковата супа, таралежът с велосипед с едно колело, децата, които са достатъчно богати ( купуват си кукли със 17 усмивки), коминочистачът с цвете в бутониерата...всички...
И пекарката със слънце във усмивката излиза на зелената полянка пред своята къща, заръчва на розите в градината да свият малко бодлите си и постила червено-бели карирани покривки на земята. В плетени подносчета подрежда баничките, кифлите, меденките, курабийките, питките и пастите с крем и с най звънкия глас на света съобщава "Начало на еженеделния пикник!"
Неделята не е мързелива. Неделята се смее на глас. Неделята пее най-странната и най-жизнерадостна песничка, която съм чувала.
А аз си мисля, ако я нямаше пекарката във моя град, дали щяха да се случват чудеса?

2 коментара:

  1. Именно от твоите приказки имах нужда цяла седмица.Благодаря на ангелите ,че ме доведоха тук.
    Ще ми се да има още и още...
    Ако някой ден станат на книжка ,ще съм от най-ревностните и почитатели.
    ;)

    Поздрави сърдечни от моят висок,висок покрив!

    ОтговорИзтриване
  2. И аз им благодаря :)
    На ангелите.
    Понеже на 'приказките' ми им е самотно, обикновено :))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.