НА БРЕГА НА ЕСЕНТА


Дъждовете вече са тихи.
Умориха се летните бури.
Няма мълнии, тътени няма.
Само кротки дъждовни чучури.
Застудя.Остаряло е лятото.
Стяга раница,пълна с мечти.
И с последното ято от щъркели
надалече от тук ще лети.
Ще угасне във пясъка Слънцето
и вълните от скръб ще сивеят.
Ала моите летни копнежи
във очите ми пак ще живеят.
Ще строя още пясъчни замъци,
и морето в рапани ще крия.
Цяла амфора пълна със обич
ще превърна в фонтан от магия.
Всеки сън ще е сбъднато лято.
Ще съм лъч.Слънчогледов отблясък.
И на пук на сребристата Зима
ще златея по мокрия пясък.

2 коментара:

  1. Прекрасен стих,в който и есента е златна и пясъкът по брега е златоносен!Поздрави!:)

    ОтговорИзтриване
  2. ON THE SHORE OF THE AUTUMN


    Now the rains are just falling in silence
    And the summer strong storms are abased
    With no thunders, no rumbling sky is
    All alone, and the rain sings in grace

    It got cold, and the summer is ageing
    Got a suitcase packed up with its dreams
    And the last flock of storks is a-waiting
    For a flight far away cross the seas

    Then the sun will fade down in the sand-dunes
    And the waves will go grey, full of sorrow
    But my longings for summer and bright tunes
    I will keep in my eyes and will follow

    I will build sand castles down there
    And the sea I will hide in the nut-shells
    Out of amphora full of soft care
    I will make a true fountain of spell

    Every dream will be summer come true
    Ray of sun, tender dew I will be
    And to spite winter silvery mood
    On the wet sand my golden eyes glee…

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.