ПРОТОТИП НА БОГИНЯ

Нощта се процежда на капки
по голото рамо на плажа.
Звездите - проблясъци кратки.
Луната - във броня на стража.

Вълните обрамчват пенливо,
дантелено, моето тяло.
Отдадена. Малко свенлива.
От голост и хлад затрептяла.

Нощта и морето ме имат.
Превръщат ме в статуя синя.
Брегът е отчаян художник,
разлистващ морето - картина.

4 коментара:

  1. Прекрасна и неповторима образност има в този стих. Морето и нощта раждат нещо божествено! Поздрави:)!

    ОтговорИзтриване
  2. GODDESS PROTOTYPE

    Then the night trickles drop by drop
    On the bare tender shoulder beach
    And all the stars - twinkle and stop
    The Moon stands in armour at siege

    The waves make a foam frame
    Round my body like laces of curtain
    And devoted, a little bit coy
    I stay naked and cold and uncertain.

    And they have me – the night and the sea
    And they make me - а marble blue statue
    While the desperate beach in a glee
    Turns the pages of sea water at you…

    ОтговорИзтриване
  3. Наистина е прекрасно! Сякаш не стих, а картина изплува пред очите. Но защо ми звучи като недовършено... Като че ли е имало и още нещо в онази нощ, нещо което е останало скрито, неизказано... а може би - неизживяно... :)
    Ако наистина е така, дано се случи скоро! Ще бъде хубаво, не се съмнявам ;)

    ОтговорИзтриване
  4. о, ами благодаря, първо :)
    А неизказаните неща карат въображението да живее. И да довърши това, което думите са започнали...
    и беше хубаво :)
    И ще бъде хубаво...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.