Мързеливо Слънцето се гуши
в синьо-сиво облачно легло.
Във градината, наместо сълзи,
листи рони старото дърво.
И рисува по зелените тревици
жълто-ален светъл пейзаж.
Потреперва от студеност есенна
даже сивият добър паваж.
Скоро ще разпукат кестените
своите бодливи сърчица.
А по плажа ще останат само гларуси.
И една предзимна тишина.
Ще сме само двама със морето.
Самотата губи... Двама сме!
Никой друг така не ме обича,
както есенното ми море!
NOONE ELSE...
ОтговорИзтриванеAnd the Sun, being idle, is now huddling
In its bed - half-grayish and half-blue
In the garden the tree is a-shadowed
With its leaves –falling tears anew
And it’s drawing on green tiny grass
It’s amazingly bright-colored picture
While the good old pavement, alas,
Goes a-shivering by cold autumn mixture
And the chestnuts will soon crack wide open
Their prickly and hanging small hearts
There’ll be no one along on the beaches
But the sea-gulls and pre-winter dusk
I’ll be together with the sea
The loneliness’s a loser, we're a couple
And no one else is ever loving me
As my solitary autumn ruffle!
:))))))))))))))))))))))))))
ОтговорИзтриване:)))))))))))))
:))))))))))))))))))))))))))))))))
заплатата :)))
ех, морето
ОтговорИзтриванеТози стих ми подейства успокояващо с цялата тази предзимна тишина и невероятния начин, по който си описала картината...благодаря!
ОтговорИзтриване