НИКОЙ ДРУГ...

Мързеливо Слънцето се гуши
в синьо-сиво облачно легло.
Във градината, наместо сълзи,
листи рони старото дърво.
И рисува по зелените тревици
жълто-ален светъл пейзаж.
Потреперва от студеност есенна
даже сивият добър паваж.
Скоро ще разпукат кестените
своите бодливи сърчица.
А по плажа ще останат само гларуси.
И една предзимна тишина.
Ще сме само двама със морето.
Самотата губи... Двама сме!
Никой друг така не ме обича,
както есенното ми море!

4 коментара:

  1. NOONE ELSE...

    And the Sun, being idle, is now huddling
    In its bed - half-grayish and half-blue
    In the garden the tree is a-shadowed
    With its leaves –falling tears anew

    And it’s drawing on green tiny grass
    It’s amazingly bright-colored picture
    While the good old pavement, alas,
    Goes a-shivering by cold autumn mixture

    And the chestnuts will soon crack wide open
    Their prickly and hanging small hearts
    There’ll be no one along on the beaches
    But the sea-gulls and pre-winter dusk

    I’ll be together with the sea
    The loneliness’s a loser, we're a couple
    And no one else is ever loving me
    As my solitary autumn ruffle!

    ОтговорИзтриване
  2. :))))))))))))))))))))))))))
    :)))))))))))))
    :))))))))))))))))))))))))))))))))
    заплатата :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Този стих ми подейства успокояващо с цялата тази предзимна тишина и невероятния начин, по който си описала картината...благодаря!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.