Утрото се буди, крехко като чувство,
и потропва с пръсти по спящите стъкла.
Отварям му да влезе.Излизам от съня си.
И сънена и топла прекрачвам във деня.
Замлъква огледалото,когато го поглеждам.
Превръща се отново във приказен портал,
през който, ако искам, мога да избягам
обратно във съня си- в света от син кристал.
Където съм забравила какво е да си тъжен.
Където Теб те има и не ми е пусто.
Където от ръцете ти ми става много нежно,
когато от очите ти прегърната се чувствам...
В огледалото видях утринта красива
ОтговорИзтриванекак от слънчева поезия прелива! :)
IN THE MIRROR
ОтговорИзтриванеThe morning has broken as fragile as feeling
On my sleepy windows its drumming appears
And now I let it in, and leaving there my sleep
Drowsy and quite warm into my day I creep
The mirror answers silently when I look into it
It turns again involuntary into a magic clip
And if I want, I would escape through it somehow
And go back to my sleep – blue crystal...Even now
It’s there that I know no sadness and no sorrow
It’s there that I see you – no dreary tomorrow
Your hands create the tenderness into my woman’s soul
Your eyes are mere telling me...
I feel it, yes, I know….
:) :) :) :) :):):) :)
ОтговорИзтриване:) :) :) :) :) :)
:):):) :) :) :) :) :)
:) :) :) :) :) :)
:) :) :):):) :):):) :)