В огледалото

Утрото се буди, крехко като чувство,
и потропва с пръсти по спящите стъкла.
Отварям му да влезе.Излизам от съня си.
И сънена и топла прекрачвам във деня.
Замлъква огледалото,когато го поглеждам.
Превръща се отново във приказен портал,
през който, ако искам, мога да избягам
обратно във съня си- в света от син кристал.
Където съм забравила какво е да си тъжен.
Където Теб те има и не ми е пусто.
Където от ръцете ти ми става много нежно,
когато от очите ти прегърната се чувствам...

3 коментара:

  1. В огледалото видях утринта красива
    как от слънчева поезия прелива! :)

    ОтговорИзтриване
  2. IN THE MIRROR

    The morning has broken as fragile as feeling
    On my sleepy windows its drumming appears
    And now I let it in, and leaving there my sleep
    Drowsy and quite warm into my day I creep

    The mirror answers silently when I look into it
    It turns again involuntary into a magic clip
    And if I want, I would escape through it somehow
    And go back to my sleep – blue crystal...Even now

    It’s there that I know no sadness and no sorrow
    It’s there that I see you – no dreary tomorrow
    Your hands create the tenderness into my woman’s soul
    Your eyes are mere telling me...
    I feel it, yes, I know….

    ОтговорИзтриване
  3. :) :) :) :) :):):) :)
    :) :) :) :) :) :)
    :):):) :) :) :) :) :)
    :) :) :) :) :) :)
    :) :) :):):) :):):) :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.