По стъпките на пролетния дъжд,
дойдох единствено,за да се влюбя в теб.
Измислях си,че можеш да ме стоплиш,
и кръстих те Синът на Феб.
Заравях ветровете във очите си
и се топях във ледените ти ръце.
За сляпата любов бях чувала.
Ала не вярвах,че се случва с мен.
Сега дъждинките ми са безброй кристалчета.
Ледът не топли.Знаех от преди.
А исках просто някой да ме сгрее...
Виновен бе дъжда, нали?
Because of the rain
ОтговорИзтриванеAlong the steps of rain in spring
To fall in love with you, I walk
And I imagined you could warm me
And named you after Sun, The God
I buried winds into my eyes
And then I melted in your icy arms
I‘ve heard that love –it could be blind
But can’t believe that’s what I’ve done
And now the rainy drops are crystals
The ice can’t heat; I know it’s pain
I wanted someone just to warm me…
The guilty one- It was the rain …
:)))))))))))))))))))))))))
ОтговорИзтриванесамо за теб!
Колко силна творба!Ледът не топли вярно е това, но всеки ден можем да посрещаме слънцето,което топли съвсем истински! :)
ОтговорИзтриванеПрелестен стих!!!
ОтговорИзтриване