Заради дъжда...

По стъпките на пролетния дъжд,
дойдох единствено,за да се влюбя в теб.
Измислях си,че можеш да ме стоплиш,
и кръстих те Синът на Феб.
Заравях ветровете във очите си
и се топях във ледените ти ръце.
За сляпата любов бях чувала.
Ала не вярвах,че се случва с мен.
Сега дъждинките ми са безброй кристалчета.
Ледът не топли.Знаех от преди.
А исках просто някой да ме сгрее...

Виновен бе дъжда, нали?

4 коментара:

  1. Because of the rain

    Along the steps of rain in spring
    To fall in love with you, I walk
    And I imagined you could warm me
    And named you after Sun, The God
    I buried winds into my eyes
    And then I melted in your icy arms
    I‘ve heard that love –it could be blind
    But can’t believe that’s what I’ve done
    And now the rainy drops are crystals
    The ice can’t heat; I know it’s pain
    I wanted someone just to warm me…

    The guilty one- It was the rain …

    ОтговорИзтриване
  2. Колко силна творба!Ледът не топли вярно е това, но всеки ден можем да посрещаме слънцето,което топли съвсем истински! :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.