ЗАЩОТО ДЪЖДЪТ...

ЗАЩОТО ДЪЖДЪТ НА МЕНЕ ПРИЛИЧА,
ЗАЩОТО НЕ ПЛАЧЕ,КОГАТО ОБИЧА,
ЗАЩОТО Е ЖАДЕН ЗА ЛЪЧ СВЕТЛИНА,
ЗАЩОТО БЕЗ НЕГО НЯМА ДЪГА,
ЗАЩОТО ВЪВ НОЩИТЕ ИДВА НЕКАНЕН,
ЗАЩОТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАБРАВЕН,
ЗАЩОТО БЕЗ НЕГО ТИ СИ ПУСТИНЯ,
ЗАЩОТО НЕ ПРОСИ ТОЙ МИЛОСТИНЯ,
ЗАЩОТО Е ВЕЧЕН,МАКАР ДА ГО НЯМА,
ЗАЩОТО ДЪЖДЪТ НЕ ПОЗНАВА ИЗМАМА,
ЗАЩОТО ТУ Е ПОРОЕН,ТУ КРОТКО РЪМИ,
ЗАЩОТО В ДУШАТА ВАЛИ ЛИ,ВАЛИ...

ПРЕВРЪЩАМ СЕ В ДЪЖД ВЪВ НОЩИ БЕЗЛУННИ
И ИДВАМ В СЪНЯ ТИ (ДАНО ДА ГО СБЪДНА!),

ЗАЩОТО ВЪВ НЕГО СЪМ ТВОЙТО МОМИЧЕ.
ЗАЩОТО В СЪНЯ СИ ТИ ПАК МЕ ОБИЧАШ...

2 коментара:

  1. Този стих на росата прилича,пролетно бистра и свежа. В розови мечти те увлича и бели копнежи!

    ОтговорИзтриване
  2. IT’S BECAUSE OF THE RAIN

    Because the rain resembles me a lot
    Because he doesn’t cry when he is hot
    Because he hankers for a sunny ray
    Because without him up- no rainbow stay
    Because uninvited he comes in the night
    Because to forget him we simply just can’t
    Because you’re a desert without rainy palms
    Because he won’t ask you for begging and alms
    Because it’s eternal, though sometimes it’s gone
    Because a deceit is а word he not know*
    Because it is drizzle, and then comes a flood
    Because it falls down in my soul, in my blood

    I am the rain in moonless night
    I creep in sleep to make it right

    Because I’m yours there in your sleep
    Because your love to me is tender, deep…

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.