ПЪТ НЕВИДИМ

Tя и Yanbibiyan
Тази нощ, във която звездите,

до една имитират Венера,
тръгвам боса по тихия плаж,
път към себе си днес намеря.
Чадърите приличат на китайци
със островърхите си,жълти шапки.
По пясъка притичват пълнолуния-
отблясъци от някаква загадка.
Въздишат отегчените вълни-
за тях това е просто ежедневие-
Морето и Момичето сами-
разплитащи и болки, и съмнения.
А пътят, който търся, е смълчан.
Но има го-по дирите в небето,
от полета на птици очертан,
невидим за очите...
Единствен за сърцето!

Тази нощ, във която открих те
Че по Млечния път пак си бродила,
Тази нощ, когато спасихме
Всички звезди от безродие
И намерихме своя пътека
И открихме в галактика там
Че нещата са истински леки
Щом е космоса с обич облян
А метеоритите валяха
Засипваха пътеката със зарево
И милион комети изсвистяха
До южното (на Марс) полукълбо
Тогава пътя се събуди,
И като жив отново сред нощта
Прие сърцата ни туптящи лудо
Открили нова бляскава луна ....


Сънища - приказки

Caribiana & Yanbibiyan


Навярно сънищата ми са писани от Шарл Перо
и затова са пълни с чудеса загадъчни.
При пълнолуние понякога,по бобено стебло,
се качвам,за да търся Джак във замъка.
В къщурка с шоколадови стени и вафлен покрив
отвара пия против време за порастване.
Във огледалото превръщам се в Снежанка.
(Джуджетата надничат иззад храстите.)
Не се страхувам,че ще се изгубя в тъмнината-
маркирах пътя на разсъмване с трошици.
Червена Шапчица съм в на Вълка гората.
Понякога превръщам се във Райска птица.
Такъв ми е светът.По-истински от вашия.
Не искайте да ме накарате да свиквам
с това,че в полунощ, преди дори да свърши бала,
каляските превръщат се във тикви.



Не знам кой автор е на твоите сънища,
Не знам за сценариста им дори
Ала по твоите незнайни пътища
Вървят герои, и свистят стрели
Червена шапчица наднича зад дървото
Вълкът я дебне някак без охота
Джуджетата усърдно си работят
и слонове помахват със хоботи...
Но винаги към края на гората
По таз пътека малка, непозната
излиза Мечо Пух или пък Йори
във тебе вглеждат се, дори говорите
за приказната ледена градина
за принцът със каляска , дето мина
за малкото зрънце под 100 дюшека
за катеричката с опашка мека ...
Потъвам заедно със тебе
и спирам , и забравяйки за времето
поглъщам всяка стотна от живота
от езерото бистро и дълбоко,
не смея даже камъче да хвърля
за да не оцапам , и да не омърлям
кристалния пейзаж и красотата
с която пресъздаваш ти нещата...

3 коментара:

  1. Поезия като морски звук, като горски шепот, като лунно сияние,
    едно опияняващо мечтание!

    ОтговорИзтриване
  2. INVISIBLE ROAD

    In this night when all of the stars
    Pretend and react just like Venus
    I walk barefoot, silent on sands
    Searching road to myself and to Jesus
    The umbrellas a-look just like Chinese
    With the yellowish ridged top-hats
    And the full moons are chasing, a-rising
    And reflections of puzzles they have.
    And the tired waves whisper a sigh
    (It is a normally- everyday for them)
    It’s the Sea, and the girl and their cry
    That are raveling doubts and the boredom
    And the road I’m looking stays quiet
    But it is there – on starry high tracks
    Traced by the bird flights and guarded
    Not visible for eyes,
    And only seen for heart !!!



    In the night when I have found
    That you’ve been walking on the Milky Way
    It was the night when you and I
    Saved all the stars from child-birth pain
    And then we found our secret path
    Among the galaxy, under the rain
    Things are easy and washed after bath
    And the space is a-lit with love – flame
    And all the meteors were dripping
    And piling our path with glow
    When millions of comets’ sounds were zipping
    Across the Mars, on its South Pole
    The moment… and this road was awaken
    And as a living creature in the night
    Accepted us, our hearts were shaken
    Because we’ve found a new moon light

    ОтговорИзтриване
  3. :)))))))))))))))))))))))
    :))))))))))))))))))))))))))))))
    :))))))))))))))))))))))))))))))))))
    Страхотни сме, нали? :D
    Ама ти повече :)))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.