Днес е сивоока есента.
Слънцето в косите и не грее.
Шепнат тихо тъжните листа.
А небето от безптичие немее.
Иска ми се някак да я стопля.
Да и върна меките отблясъци.
Да заглъхнат ветрените вопли
и сърдитите им хладни тласъци.
Иска ми се да я сгрея с устни,
да и дам от слънцето си бяло,
да избликнат цветните и звуци
изпод облачното тежко одеало.
Да запаля пламъчета живи-
като жълти есенни цветя.
И да чувствам как от мен прелива
ябълково вино в есента.
Слънцето в косите и не грее.
Шепнат тихо тъжните листа.
А небето от безптичие немее.
Иска ми се някак да я стопля.
Да и върна меките отблясъци.
Да заглъхнат ветрените вопли
и сърдитите им хладни тласъци.
Иска ми се да я сгрея с устни,
да и дам от слънцето си бяло,
да избликнат цветните и звуци
изпод облачното тежко одеало.
Да запаля пламъчета живи-
като жълти есенни цветя.
И да чувствам как от мен прелива
ябълково вино в есента.
С такива стихове ще стоплиш и есента и зимата, защото ги създава твоето горещо сърце ! :)
ОтговорИзтриванеAUTUMN AND … ME
ОтговорИзтриванеToday is but a grey-eyed autumn
The sun has disappeared from her hairs
And yellow leaves are sadly whispering
The sky’s left birdless , silently it stares…
I want to somehow warm the autumn
And get its soft reflections back
To make the windy sighs abase
And their cold and angry thrusts
I want to warm her with my lips
To give to her - my Sun so white
And all the colourful and shining sounds
To come again under the heavy clouds
I want to light the lively flames
Like yellow flowers in the autumn
To feel soft cider drops which I can spring
Into its veins, then gently love them
:))))))))))))))))
ОтговорИзтриванеблагодаря много, много, много!