Есента...и аз

Днес е сивоока есента.
Слънцето в косите и не грее.
Шепнат тихо тъжните листа.
А небето от безптичие немее.

Иска ми се някак да я стопля.
Да и върна меките отблясъци.
Да заглъхнат ветрените вопли
и сърдитите им хладни тласъци.

Иска ми се да я сгрея с устни,
да и дам от слънцето си бяло,
да избликнат цветните и звуци
изпод облачното тежко одеало.

Да запаля пламъчета живи-
като жълти есенни цветя.
И да чувствам как от мен прелива
ябълково вино в есента.

3 коментара:

  1. С такива стихове ще стоплиш и есента и зимата, защото ги създава твоето горещо сърце ! :)

    ОтговорИзтриване
  2. AUTUMN AND … ME

    Today is but a grey-eyed autumn
    The sun has disappeared from her hairs
    And yellow leaves are sadly whispering
    The sky’s left birdless , silently it stares…

    I want to somehow warm the autumn
    And get its soft reflections back
    To make the windy sighs abase
    And their cold and angry thrusts

    I want to warm her with my lips
    To give to her - my Sun so white
    And all the colourful and shining sounds
    To come again under the heavy clouds

    I want to light the lively flames
    Like yellow flowers in the autumn
    To feel soft cider drops which I can spring
    Into its veins, then gently love them

    ОтговорИзтриване
  3. :))))))))))))))))
    благодаря много, много, много!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.