КОРАБЧЕ

Когато завали, ела при мен.
Не да ме стоплиш с устни или длани.
А да излезем заедно на вън,
под струйките вода, без дъждобрани.

От някакъв забравен лист,
сгъни ми малка,бяла лодка от хартия.
А локвите превръщай в океан...
В дъжда се сбъдват всякакви магии.

И след това ме погледни.
Разрошена и мокра...и щастлива.
Такава именно ме запомни.
Дъждът безкрайно много ми отива.

4 коментара:

  1. Очарователен дъждовен стих!
    Само така!Без дъждобрани и чадъри! :)

    ОтговорИзтриване
  2. A PAPER SHIP

    And when the rain starts, come to me
    Bur not to warm me with your lips and palms
    But just to go out in the rain
    Under the streams of water pouring down

    And from forgotten sheet of paper
    Make me a small ship - out of it
    And all the puddles turn into an ocean
    The rain can make the dreams so real

    Then look at me…
    Wild-haired, wet and happy
    And thus remember me –
    The one you see
    Because the rain is what I like
    Because the rain is …just like me

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.