МЪЛЧА...

Тиха съм днес. Предчувствам зимата.
Чувствам,как някъде ражда се сняг.
Чувствам, как тръпнат високо комините,
останали голи след птичия бяг.

Тиха съм днес. От облаци млъкнах.
Слънцето някак успях да спася...
Заключих го в себе си-да не помръква.
И снежните дни с лъчи ще гася.

Тиха съм днес. До полуда немея.
Бяло ми става от зимно мълчание.
И...някак наужким сякаш живея.
На пролет пониквам в букет от желания.

3 коментара:

  1. I say nothing …

    I’m silent today. I’m sensing the winter
    I feel that somewhere snow has been born
    I feel up above the trembling chimneys
    Staying so naked, the birds are now gone

    I’m silent today. The clouds made me so
    The Sun I have somehow managed to keep
    I locked it with me -to stay, not to go
    And let it out pampering when snow is so deep

    I’m silent today, I’m getting insane
    The winter is making me whitish and quiet
    As if in pretence I am living this day
    In spring I will grow wild in the violets…

    ОтговорИзтриване
  2. :)))))))))))))))))
    Благодаря :))))))))))))
    За усмивката, която ми носиш.
    :)

    ОтговорИзтриване
  3. Красиво мълчание!Прекрасен стих!:)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.