БЯГСТВО

Понеже заваля, крилете ми са мокри.
И някак си... не мога да летя.
Оглеждам се привечер в помръкналите локви
и търся в тях забравени слънца.
Защото Есента е някак носталгична-
един ръждив нюанс, прелюдия към сняг-
се случва да заплача.И някак е логично-
угаснал е във сиво лазурният ми бряг.
И тъй като е облачно, ми иде да избягам.
Да се превърна тайно във Звездна светлина.
По клоните оголени безмълвна да полягам.
И Слънчева да стана отново с Пролетта.

2 коментара:

  1. ESCAPE


    The rain has started and my wings are wet
    And somehow I just … can not fly
    Myself I look into the dusky pools
    I’m searching for the suns, forgotten by the sky

    Because it’s autumn, yes, it looks nostalgic,
    A rusty shade, a prelude to the snow
    The tears in my eyes – they seem so logical
    The beach is grey, there is no glow…

    And since it’s cloudy, I just wanna run
    And turn so secretly into a light of star
    On bare branches silently to lie
    I’ll rise up sunnier…the spring is not so far…

    ОтговорИзтриване
  2. :))))))))))
    за тебе пазя малко усмивки, дори когато ми се иска да изчезна
    ...или май ти ми ги връщаш?
    :)))))))))))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.