Понеже заваля, крилете ми са мокри.
И някак си... не мога да летя.
Оглеждам се привечер в помръкналите локви
и търся в тях забравени слънца.
Защото Есента е някак носталгична-
един ръждив нюанс, прелюдия към сняг-
се случва да заплача.И някак е логично-
угаснал е във сиво лазурният ми бряг.
И тъй като е облачно, ми иде да избягам.
Да се превърна тайно във Звездна светлина.
По клоните оголени безмълвна да полягам.
И Слънчева да стана отново с Пролетта.
И някак си... не мога да летя.
Оглеждам се привечер в помръкналите локви
и търся в тях забравени слънца.
Защото Есента е някак носталгична-
един ръждив нюанс, прелюдия към сняг-
се случва да заплача.И някак е логично-
угаснал е във сиво лазурният ми бряг.
И тъй като е облачно, ми иде да избягам.
Да се превърна тайно във Звездна светлина.
По клоните оголени безмълвна да полягам.
И Слънчева да стана отново с Пролетта.
ESCAPE
ОтговорИзтриванеThe rain has started and my wings are wet
And somehow I just … can not fly
Myself I look into the dusky pools
I’m searching for the suns, forgotten by the sky
Because it’s autumn, yes, it looks nostalgic,
A rusty shade, a prelude to the snow
The tears in my eyes – they seem so logical
The beach is grey, there is no glow…
And since it’s cloudy, I just wanna run
And turn so secretly into a light of star
On bare branches silently to lie
I’ll rise up sunnier…the spring is not so far…
:))))))))))
ОтговорИзтриванеза тебе пазя малко усмивки, дори когато ми се иска да изчезна
...или май ти ми ги връщаш?
:)))))))))))