Студът е бистър.
Като дъжд през лятото.
Като бъбрив планински водоскок.
Целува ме задъхано.
Уж без да иска.
Прилича на рисунка по стъкло.
Учудено се взира в Слънцето.
Пренебрежително му се усмихва.
И после втурва се по дланите ми,
крещящата си свежест да разплиска.
Приплъзва пръсти по врата ми,
попива надълбоко във косите ми.
Студено ли му е?
Едва ли...
Защо тогава търси топло във очите ми?
Прегръщам го. Потръпвам от ръцете му.
И скривам го в дъха си. Паря.
Студът заспива.
Сигурно е стоплен...
И в шепите ми тихичко догаря.
Като дъжд през лятото.
Като бъбрив планински водоскок.
Целува ме задъхано.
Уж без да иска.
Прилича на рисунка по стъкло.
Учудено се взира в Слънцето.
Пренебрежително му се усмихва.
И после втурва се по дланите ми,
крещящата си свежест да разплиска.
Приплъзва пръсти по врата ми,
попива надълбоко във косите ми.
Студено ли му е?
Едва ли...
Защо тогава търси топло във очите ми?
Прегръщам го. Потръпвам от ръцете му.
И скривам го в дъха си. Паря.
Студът заспива.
Сигурно е стоплен...
И в шепите ми тихичко догаря.
TO WARM IT
ОтговорИзтриванеThe cold is clear
As a summer rain
A mountain cascade
Murmuring so softly
It kisses me so breathlessly
And seems so negligent
Just like a drawing
On glassy pottery
It stares in the Sun
With such an awe
It smiles at it,
I think, quite slightingly
Then rushes on my palms
To touch and spill
Its freshness full
Of such reality
It lingers tender fingers
On my neck
It sinks so deep into my hair
I doubt that it can feel the cold
Then why it looks into
My eyes the warmth…?
I give a hug,
I shiver in its arms
I hide it in my breath
I am hot, I’m burning
The cold’s asleep
And probably no more
It fells the cold into
My soul’s eternity…
Изненадваш ме с бързите си реакции :)))
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти. И пак си успял да направиш края по-хубав!
Много прегръдки :)))))
И усмивки, разбира се :)