ДА ГО СТОПЛЯ

Студът е бистър.
Като дъжд през лятото.
Като бъбрив планински водоскок.
Целува ме задъхано.
Уж без да иска.
Прилича на рисунка по стъкло.
Учудено се взира в Слънцето.
Пренебрежително му се усмихва.
И после втурва се по дланите ми,
крещящата си свежест да разплиска.
Приплъзва пръсти по врата ми,
попива надълбоко във косите ми.
Студено ли му е?
Едва ли...
Защо тогава търси топло във очите ми?
Прегръщам го. Потръпвам от ръцете му.
И скривам го в дъха си. Паря.
Студът заспива.
Сигурно е стоплен...
И в шепите ми тихичко догаря.

2 коментара:

  1. TO WARM IT

    The cold is clear
    As a summer rain
    A mountain cascade
    Murmuring so softly
    It kisses me so breathlessly
    And seems so negligent
    Just like a drawing
    On glassy pottery
    It stares in the Sun
    With such an awe
    It smiles at it,
    I think, quite slightingly
    Then rushes on my palms
    To touch and spill
    Its freshness full
    Of such reality
    It lingers tender fingers
    On my neck
    It sinks so deep into my hair
    I doubt that it can feel the cold
    Then why it looks into
    My eyes the warmth…?
    I give a hug,
    I shiver in its arms
    I hide it in my breath
    I am hot, I’m burning
    The cold’s asleep
    And probably no more
    It fells the cold into
    My soul’s eternity…

    ОтговорИзтриване
  2. Изненадваш ме с бързите си реакции :)))
    Благодаря ти. И пак си успял да направиш края по-хубав!
    Много прегръдки :)))))
    И усмивки, разбира се :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.