Тя е усмихната. И във очите и
раждат се хиляди малки звезди.
Рисува сърца по стъклото на утрото.
И пламва денят във фонтан от дъги.
Понякога тя е така непорастнала.
Говори със птиците на собствен език.
Вярва в някакви странни вълшебства,
които се случват съвсем призори.
Друг път омайва. Със чар на магьосница.
Жена... Като никоя друга жена.
Косите и,устните,топлината в ръцете и...
И стихва възторжен целият Свят.
После е гневна. Прелитаща мълния.
Ураган над разпенено лудо море.
Пясъчна буря. Стихия. И бедствие.
Облачно , сиво, дъждовно небе.
Някога плаче. Даже май -често.
За сухите , тъжни, жълти листа.
Заедно с дъжда. За мъртвите мидички,
които вълните редят по брега.
Има дни- скучна е. Не и се говори.
Сякаш угаснал е целият свят.
Прибира грижливо старите спомени,
които в сърцето и кротичко спят.
Тя няма време да бъде еднаква.
Върти я Земята във тъй шарен танц!
И тя е ту малка, ту пък порастнала,
ту тъжна, ту весела...
Ами...просто е тя. :)
раждат се хиляди малки звезди.
Рисува сърца по стъклото на утрото.
И пламва денят във фонтан от дъги.
Понякога тя е така непорастнала.
Говори със птиците на собствен език.
Вярва в някакви странни вълшебства,
които се случват съвсем призори.
Друг път омайва. Със чар на магьосница.
Жена... Като никоя друга жена.
Косите и,устните,топлината в ръцете и...
И стихва възторжен целият Свят.
После е гневна. Прелитаща мълния.
Ураган над разпенено лудо море.
Пясъчна буря. Стихия. И бедствие.
Облачно , сиво, дъждовно небе.
Някога плаче. Даже май -често.
За сухите , тъжни, жълти листа.
Заедно с дъжда. За мъртвите мидички,
които вълните редят по брега.
Има дни- скучна е. Не и се говори.
Сякаш угаснал е целият свят.
Прибира грижливо старите спомени,
които в сърцето и кротичко спят.
Тя няма време да бъде еднаква.
Върти я Земята във тъй шарен танц!
И тя е ту малка, ту пък порастнала,
ту тъжна, ту весела...
Ами...просто е тя. :)
Ами просто е...най-красивия стих!:)
ОтговорИзтриванеFROM ASIDE…(an ATTEMPT )
ОтговорИзтриване..An attempt for a self-portrait…
SHE is a-smiling and into her eyes
Thousands of stars go twinkling so bright
Then SHE starts to draw window pane hearts
And Rainbow-day blazes with fountains of light
Sometimes SHE is still like a small child
Talks with the birds, a language unheard
And SHE still believes in the magical rites
That happen so early, when morning has stirred
Sometimes SHE’s charming, just like sorceress
A woman SHE is, but… one of a kind
Her hairs and lips and the warmth of her hands
The world fades away, the thrill becomes mild
And then SHE is angry, a lightning that flies
A storm over foamy and choppy rough sea
A sandstorm, disaster without a disguise
A gray cloudy sky, hard rain SHE can be
And sometimes SHE cries, I think, it’s quite often
For all yellow dry and sad autumn leaves
Her tears are the rain that mourns ‘bout the rotten
Sea-shells motionless on the shores of the seas
Sometimes SHE’s a bore then SHE just stays silent
As if all the world got faded away
SHE tackles so carefully memories, stories
And let them all sleep in her heart for a day
But SHE’s no time, at all, to be identical
The Earth turns round- SHE’s dancing like an elf
At first SHE’s small, then adult (but poetical)
Now sad, then perky, but that’s SHE, herself...
p.s.
....breathless... I am ...:-)
:)))
ОтговорИзтриванеСамо мога да благодаря :))
Много!