ОТ СТРАНИ...(ОПИТ)

Тя е усмихната. И във очите и
раждат се хиляди малки звезди.
Рисува сърца по стъклото на утрото.
И пламва денят във фонтан от дъги.

Понякога тя е така непорастнала.
Говори със птиците на собствен език.
Вярва в някакви странни вълшебства,
които се случват съвсем призори.

Друг път омайва. Със чар на магьосница.
Жена... Като никоя друга жена.
Косите и,устните,топлината в ръцете и...
И стихва възторжен целият Свят.

После е гневна. Прелитаща мълния.
Ураган над разпенено лудо море.
Пясъчна буря. Стихия. И бедствие.
Облачно , сиво, дъждовно небе.

Някога плаче. Даже май -често.
За сухите , тъжни, жълти листа.
Заедно с дъжда. За мъртвите мидички,
които вълните редят по брега.

Има дни- скучна е. Не и се говори.
Сякаш угаснал е целият свят.
Прибира грижливо старите спомени,
които в сърцето и кротичко спят.

Тя няма време да бъде еднаква.
Върти я Земята във тъй шарен танц!
И тя е ту малка, ту пък порастнала,
ту тъжна, ту весела...
Ами...просто е тя. :)

3 коментара:

  1. Ами просто е...най-красивия стих!:)

    ОтговорИзтриване
  2. FROM ASIDE…(an ATTEMPT )
    ..An attempt for a self-portrait…

    SHE is a-smiling and into her eyes
    Thousands of stars go twinkling so bright
    Then SHE starts to draw window pane hearts
    And Rainbow-day blazes with fountains of light

    Sometimes SHE is still like a small child
    Talks with the birds, a language unheard
    And SHE still believes in the magical rites
    That happen so early, when morning has stirred

    Sometimes SHE’s charming, just like sorceress
    A woman SHE is, but… one of a kind
    Her hairs and lips and the warmth of her hands
    The world fades away, the thrill becomes mild

    And then SHE is angry, a lightning that flies
    A storm over foamy and choppy rough sea
    A sandstorm, disaster without a disguise
    A gray cloudy sky, hard rain SHE can be

    And sometimes SHE cries, I think, it’s quite often
    For all yellow dry and sad autumn leaves
    Her tears are the rain that mourns ‘bout the rotten
    Sea-shells motionless on the shores of the seas

    Sometimes SHE’s a bore then SHE just stays silent
    As if all the world got faded away
    SHE tackles so carefully memories, stories
    And let them all sleep in her heart for a day

    But SHE’s no time, at all, to be identical
    The Earth turns round- SHE’s dancing like an elf
    At first SHE’s small, then adult (but poetical)
    Now sad, then perky, but that’s SHE, herself...


    p.s.
    ....breathless... I am ...:-)

    ОтговорИзтриване
  3. :)))
    Само мога да благодаря :))
    Много!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.