В ДЖОБОВЕТЕ НА ВРЕМЕТО

Защо тревите трябва да изсъхват
и да умира пролетното им зелено?
Защо понякога сърцата се задъхват
и чувстват се от обич уморени?
Защо в очите ми се случва да пробягат
сълзи, като топящи се снежинки?
И спомените се превръщат в точки,
целунали крилете на калинка?

А Времето усмихва ми се, тичайки,
обуло чизмите на Котарака.
Джобовете му -пълни със надежда.
И обещава, че ще ме дочакаш...

2 коментара:

  1. IN THE POCKETS OF TIME

    And why the grass will have to wither,
    And why spring-green will have to fade?
    And why do hearts sometimes feel bitter,
    Why are they tired? Does love suffocate?
    And why my eyes are sometimes shining
    With melting tears -snowy flakes on earth?
    And why my memories are sliding
    As if they’re kissing wings of lady-bird…?

    Well, time is smiling at me, running
    As fast as only Puss-in-Boots can do
    Its pockets are now full of cravings
    Its voice is echoing:” I’ll wait for you “…

    ОтговорИзтриване
  2. :))))
    Усещам аз една стихосбирка съвместна на българо-английски...Тя всъщност е факт де :) Тук :Д
    Благодаря :))))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.