Зад стъклата на нощния град
светват звездите полека.
И една златоока Луна
тръгва тихо по свойте пътеки.
А в смълчания тъмносин здрач
крехки мечти се разлистват.
Стъпват леко по пустия плаж.
И вълните задъхано плисват.
Проговаря в сърцето ми нещо,
дето страшно прилича на обич.
Пламват хиляди мънички свещи.
Гаснат всички предишни тревоги.
Аз те чакам. Отдавна съм тука.
Ти отдавна си тръгнал към мене.
Виж - звездите в морето блещукат...
С теб един до друг вече сме спрели.
Този стих е едно вълшебно докосване до щастието и красотата!Поздрави!
ОтговорИзтриванеTOUCH
ОтговорИзтриванеBehind the windows of the town at night
The stars now slowly start to shine
There comes the Moon with golden eyes
And walks its way, a steady line
In the silent and night-bluish dusk
Fragile dreams are timidly blooming
They are walking on empty cold beach
And the waves in a hurry are soothing
And something in my heart now speaks
It’s something like, I think, affection
A thousand candles burning meek
Against all the worries I have now protection
I’m waiting now; I’ve been here for so long
A long time passed since you left on your way
And in the sea- the stars are twinkling a song
Now you and I are standing... hands to lay