ДОКОСВАНЕ

Зад стъклата на нощния град
светват звездите полека.
И една златоока Луна
тръгва тихо по свойте пътеки.

А в смълчания тъмносин здрач
крехки мечти се разлистват.
Стъпват леко по пустия плаж.
И вълните задъхано плисват.

Проговаря в сърцето ми нещо,
дето страшно прилича на обич.
Пламват хиляди мънички свещи.
Гаснат всички предишни тревоги.

Аз те чакам. Отдавна съм тука.
Ти отдавна си тръгнал към мене.
Виж - звездите в морето блещукат...

С теб един до друг вече сме спрели.

3 коментара:

  1. Този стих е едно вълшебно докосване до щастието и красотата!Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. TOUCH

    Behind the windows of the town at night
    The stars now slowly start to shine
    There comes the Moon with golden eyes
    And walks its way, a steady line

    In the silent and night-bluish dusk
    Fragile dreams are timidly blooming
    They are walking on empty cold beach
    And the waves in a hurry are soothing

    And something in my heart now speaks
    It’s something like, I think, affection
    A thousand candles burning meek
    Against all the worries I have now protection

    I’m waiting now; I’ve been here for so long
    A long time passed since you left on your way
    And in the sea- the stars are twinkling a song
    Now you and I are standing... hands to lay

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.