Зад облаците Слънцето нали е живо?
И някак вярвам, че все още ме обича.
Понякога му липсвам страшно много
и да ме зърне, през пролуките наднича.
Промушва два-три лъча през мъглите
и те се гмурват във очите ми и греят.
Рисуват там разпръснати искрички,
с които и през зимата да оцелея.
Събирам ги, подобно златен пясък
и скривам ги в зениците си тъмни.
Ще греят там. Аз знам, че след мъглите,
при мене Слънцето ще се завърне.
THE SUN
ОтговорИзтриванеIt’s still alive, behind the clouds
And somehow I believe it loves me
Sometimes it misses me so much
And it the cracks it shine, surrarounds me
It pokes some rays between the fogs
They dive into my eyes and shine
They draw some scattered tiny sparks
They help me in the winter to survive
I gather them like golden sand
I hide them in the darkness of my eyes
They’ll shine in me, then on this land
They’ll come again, I'm sure it will rise...
:)))))
ОтговорИзтриваневъй, сериозно съм изостанала с бонусите :(
То хубаво усмивки и благодарности, ама и нещо допълнително трябва да има.
прегръд*