СЛЪНЦЕТО

Зад облаците Слънцето нали е живо?
И някак вярвам, че все още ме обича.
Понякога му липсвам страшно много
и да ме зърне, през пролуките наднича.

Промушва два-три лъча през мъглите
и те се гмурват във очите ми и греят.
Рисуват там разпръснати искрички,
с които и през зимата да оцелея.

Събирам ги, подобно златен пясък
и скривам ги в зениците си тъмни.
Ще греят там. Аз знам, че след мъглите,
при мене Слънцето ще се завърне.

2 коментара:

  1. THE SUN

    It’s still alive, behind the clouds
    And somehow I believe it loves me
    Sometimes it misses me so much
    And it the cracks it shine, surrarounds me

    It pokes some rays between the fogs
    They dive into my eyes and shine
    They draw some scattered tiny sparks
    They help me in the winter to survive

    I gather them like golden sand
    I hide them in the darkness of my eyes
    They’ll shine in me, then on this land
    They’ll come again, I'm sure it will rise...

    ОтговорИзтриване
  2. :)))))
    въй, сериозно съм изостанала с бонусите :(
    То хубаво усмивки и благодарности, ама и нещо допълнително трябва да има.
    прегръд*

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.