ПОПИТАХ СЪРЦЕТО СИ...

Аз нося всички изгреви в очите си
и полъха на екзотични ветрове.
Под миглите ми крият се магиите
на всемогъщи древни богове.
Ако поискам, мога да съм утрото,
и в устните ти шепоти да скривам.
Да бъда знак, жигосан във сърцето ти,
като нечезнеща вековна диря.
Но аз не искам...Искам да съм лятото,
което с меките си длани те обгръща.
Да съм уют. Да съм утеха.Да съм твоя.
Да бъда топлото усещане за "в къщи".

3 коментара:

  1. I ASKED MY HEART

    Every sunrise I have in my eyes
    and the whiff of the winds-so exotic,
    beneath my lashes - real magic lies
    of all the Gods- almighty,Gothic.
    And I can be the morning ,if I want,
    hide whispering into your lips or smack,
    to be a sign,a stigma in your heart,
    to be eternal,never-ending,winding track...
    But I don't want this. I want to be summer
    that folds in its palms all over you,
    to be coziness ,relief and glamour,
    the silent feeling for a "home so true"...

    ОтговорИзтриване
  2. Със сигурност можеш...и щастливец ще е този, за когото бъдеш всичко това :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.