ОТ ДАЛЕЧЕ...

Бездомно ми е. И съм страшно ничия.
Изгубена, като монетка сред треви.
Разплакана. От тихо непрегръщане.
С угаснали от необичане звезди.

На тебе кой ти каза, че ми липсваш?
Или сърцето ти... само разбра?
И твоя глас нахлу през телефона,
прорязвайки тъгата на нощта.

Прегърна ме със думи. Стана шепотно.
Луната на усмивка заприлича...
Сега заспивам, свита на кълбце
и стоплена от твоето "Обичам те"...

4 коментара:

  1. Прегръд* и да се събудиш още по-стоплена, отколкото си заспала, нали?

    ОтговорИзтриване
  2. Ох...при тея минусови температури, само с телефон не става :Д
    Добре, че има печки :)))

    ОтговорИзтриване
  3. FROM AFAR...

    Now I feel homeless, belonging to no-one
    and lost as a coin in overgrown grass
    and crying so sadly embraced by the silence
    the stars have died out , and faded , alas...

    Who was the one who told you that I miss you?
    Was it your heart that understood it right ?
    the phone has sent your voice to kiss me
    cutting my sadness in the dead of night

    Your words embraced me,as a whisper
    and as a big round smile the Moon appear
    I'm going to sleep,I huddled after Christmas
    After I got warmed by...:"I love you, dear"...

    ОтговорИзтриване
  4. Отново с чиста съвест мога да кажа, че си го направил да звучи по-добре от оригинала!
    Благодаря !

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.