Не се убодох на вретено.
Не бях орисана така.
Сърцето ми само обаче
май стогодишен сън заспа.
А кулата ми е висока.
Почти до облаците стига.
Пълзящи рози с остри тръни
отвън растат и я оплитат.
Отдавна всички картографи
от картите си я изтриха.
Затуй и никой не минава.
И кулата е страшно тиха.
Поне прозорчета си имам.
Долитат птици,пеперуди...
А пък сърцето спи...И чака.
Да дойде Той. Да го събуди.
Ще дойде...обещавам! Прегръд*
ОтговорИзтриванеHIGH ABOVE
ОтговорИзтриванеI didn't prick my finger on a spindle,
my destiny was nothing of the kind
my heart,however,went a-sleeping
and for a hundred years it got blind
My tower's in the sky - so high
it almost reaches highest cloud
and roses creeping with sharp thorns
they weave around , so it got bound
And all mapmakers have erased it
from all the maps that have existed
and no-one comes,no-one has faced it
it just stays silent, but resistant...
I have,at least,my tiny windows,
where butterflies are coming ...and a dove
my heart's aslept but it's still waiting
for Him ...
to come ...and wake it up with love...
p.s.Желая ти го от все сърце !!!
Благодаря :)
ОтговорИзтриванеА дали?
Май вече ми е все тая. Принцове няма. Пък и аз не съм принцеса :)))
... ако принцесата не съществува,
ОтговорИзтриванеот думи може тя да се роди
и цялото море да се преплува
и да се сбъднат всичките мечти ...
ала...не знам какво се случи
по пътя някъде към Рая
загубих се ...май няма да науча
къде реалното докосва се с безкрая...