ВИСОКО, ВИСОКО...

Не се убодох на вретено.
Не бях орисана така.
Сърцето ми само обаче
май стогодишен сън заспа.
А кулата ми е висока.
Почти до облаците стига.
Пълзящи рози с остри тръни
отвън растат и я оплитат.
Отдавна всички картографи
от картите си я изтриха.
Затуй и никой не минава.
И кулата е страшно тиха.
Поне прозорчета си имам.
Долитат птици,пеперуди...
А пък сърцето спи...И чака.
Да дойде Той. Да го събуди.

4 коментара:

  1. Ще дойде...обещавам! Прегръд*

    ОтговорИзтриване
  2. HIGH ABOVE

    I didn't prick my finger on a spindle,
    my destiny was nothing of the kind
    my heart,however,went a-sleeping
    and for a hundred years it got blind
    My tower's in the sky - so high
    it almost reaches highest cloud
    and roses creeping with sharp thorns
    they weave around , so it got bound
    And all mapmakers have erased it
    from all the maps that have existed
    and no-one comes,no-one has faced it
    it just stays silent, but resistant...

    I have,at least,my tiny windows,
    where butterflies are coming ...and a dove
    my heart's aslept but it's still waiting
    for Him ...
    to come ...and wake it up with love...

    p.s.Желая ти го от все сърце !!!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря :)
    А дали?
    Май вече ми е все тая. Принцове няма. Пък и аз не съм принцеса :)))

    ОтговорИзтриване
  4. ... ако принцесата не съществува,
    от думи може тя да се роди
    и цялото море да се преплува
    и да се сбъднат всичките мечти ...

    ала...не знам какво се случи
    по пътя някъде към Рая
    загубих се ...май няма да науча
    къде реалното докосва се с безкрая...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.