ВЪЗДУШИЕ

Ветроходите на чувствата ми онемяха.
Спряха на един измислен бряг.
Белопери гларуси кръжаха
над очите ми, със цвят на страх.
От вълните се измъкнах мълчаливо.
Не Венера. Просто...аз.
Стъпки. Пясъчни и колебливи...

Гледал ли си Слънцето в анфас?

Не протегнах длани.
Просто нямах...
Имах водораслени ръце.
И във тях единствено предлагах,
скрито в раковина сърчице.
Не очаквах да го вземеш.
Но опитах.
След това превърнах се в мъгла.
Не поисках нищо да те питам.
Бях въздушна.
И летях.

3 коментара:

  1. My windflowing feelings then got silent
    and stayed on far and fancy beach
    the white-winged sea-gulls were circling
    above my eyes , with fear in each
    I got out of the waves so quiet
    I was no Venus , It was me, in grace
    my steps were shy and so much sandy
    have you once seen the Sun in its full face ?

    I didn't stretch out my two palms
    because I simply have them lost
    but I have my two sea-weed hands
    where I kept my two fingers crossed
    where i kept inside in a shell
    my only heart , the one I have
    I did not think that you can take it
    I only tried ...as light as dove
    and after that I turned into a mist
    I didn't want to ask a thing
    cos I was airy, as light as kiss
    and I was flying , on my own wings

    ОтговорИзтриване
  2. Ти не вярваш, че ме оставяш без думи след като ти чета стиховете, но не лъжа! Честно, мисля си, че каквито и епитети да употребя те ще бледнеят...ако щеш ми вярвай :)))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.