ЗАЛЕЗЪТ МИ

Когато той
катурна слънцето по склона
на една далечна, дива планина,
самотни, обезптичени балкони
надипляха се в късна светлина.
Провлачваше се бризът край алеите
и някакво пристанище намери фар.
Превърнати във мидички, камеите
събуждаха заспалия янтар.
И стана меко. От разплискания залез
покълнаха изгубени илюзии.
Изля се ритъмът му, безпардонно палещ,
облечен в сари на индийска муза.
И шепнешком запяха детелините,
в саксийните си домове-палати.
Закле ме в щастие. Градините
заспиваха под падащото лято.

1 коментар:

  1. MY SUNSET

    And when he tumbled down the sun
    Along a distant mount of wild
    The balconies on either side
    Were left with no birds, and oppressed with light
    The breeze was going with the steps of mouse
    A port then found its lightning house
    The camellias were like the shells
    That woke the amber with their smells
    And softness came together with the dusk
    And lost illusions found their soil
    T’was dressed in sari behind an Indian mask
    Its rhythm poured – hot and boiled
    And all the clovers whispered softly
    In their palaces – and pots and sheds
    You swore me happiness and all the gardens
    Were sleeping in the summer beds

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.