На три крачки...

Над улиците пада здрачина
и ги оплита в паяжина от вечерност.
Денят приспива свойта бързина
и се съблича в синкава лежерност.
Поръсва се със аромат на залези,
гримира светофарите в искрящо,
накрая дяволито се изплезва.
/ Изглежда, сякаш знае нещо/.
Забързвам се след пухкавите стъпки,
за да догоня цялата му виолетовост.
А ти не чакай, а цъкни звездите...
Почти съм стигнала до тебе. Ето ме.

4 коментара:

  1. THREE STEPS

    The Dusk is falling over the streets
    and spins a web of its early eve
    The Day lulls softly its rapid speed
    taking off clothes in dark-bluish weave...

    It dabs a scent of purple sunsets
    puts sparkling make-up on the traffic lights
    puts out its tongue ... a playful young pet
    (as if he knows what's wrong, what 's right)...

    I quicken my pace 'hind these fluffy steps
    and I try to catch up with its violet dream
    don't wait too long, switch on all the stars
    I've almost arrived ,a starry light beam...

    ОтговорИзтриване
  2. А така...кой вместо да си пише домашните се занимава с извънкласни работи, а?
    Ама хайде, от мен да мине, понеже много ми харесва, ще ти простя :)
    И ще ти благодаря :)
    и даже ще взема да те прегърна.
    прегръд* :D

    ОтговорИзтриване
  3. 3:1 за усмихващите стихове - ти май наистина го взе присърце да ме усмихваш :) Особено с "цъкването на звездите" - Мерси:)

    ОтговорИзтриване
  4. хахах, това с цъкването на звездите ми е от малка.
    Понякога ми се приискваше да има звезди по обяд например и молех дядо да ги цъкне :)
    И той ми обещаваше и наистина ги цъкаше!
    През нощта. Ама аз му вярвах, де. Че той ги е цъкнал.:)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.