6:32

...а на разсъмване нощта не иска...
Заравя пръсти във косите ми, за да остане.
По скулите ми шепне със гласа ти
и търси толина във дланите ми.
Такава тишина! Върви на пръсти.
Остава само стъпка до зората.
А пък нощта не иска...да си тръгне.
Защото тебе няма те оттатък.
Бръснач от светлина по хоризонта...
Нощта припада. Шепот във очите и...
Прибирам я във тъмните си ириси.
Не плача аз...
Видели сте сълзите и.

4 коментара:

  1. 6:32 a.m.

    ...It's time for dawning ... but the night rejects it...
    It buries fingers in my hair , wants to stay
    On my face lingers with your voice and checks it
    If warm's still in my palms or far away ...
    It's such a silence ...it is walking on tip-toes
    It's just a step before the dawn is here
    The night doesn't want to cross there and go
    Because you're not there , the skyline is so clear
    I see a razor-line of light on the horizon
    The night is fading ..with a whisper in her eye
    I hide her in the darkness of my irises
    These aren't my tears,but hers... you've seen her cry...

    ОтговорИзтриване
  2. тенкю :)
    красиво е на английски.

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасно е отново и отново...и ми действа много носталгично, само че не знам защо :)

    ОтговорИзтриване
  4. важното е, че действа :)
    мерси, че си доловила емоцията.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.