Вода...

Знаеш ли колко много имам нужда от бряг...
Да ме спира, когато преливам,
лудо-пролетна, придошла от стопения сняг,
и разюздана, бясно-пенлива.
Знаеш ли колко много ми трябва море...
Да се влея във него, когато утихна,
притаила дъха си, със примряло сърце,
натежала от обич и искане.
Всъщност...толкова малко ми трябва на мен-
две ръце-брегове- между тях да се сгуша,
и прибоя на твоето морско сърце
в полусън замечтано да слушам...

4 коментара:

  1. Water

    You know how much I need a shore
    to stop me when I'm overflowing
    crazily dashing after melting snow fall
    unrestrained... and madly... and foaming

    You know how much I need a sea
    when I calm down just to flow into
    holding my breath,my fain heart ,you see
    heavy with love and longing for you

    In fact...so very little I now really need
    two hands like the shores - to cuddle into
    the surf of your heart whose thumping exceeds
    half-asleep I'll dream-listen,.. quiet ... subdued..

    ОтговорИзтриване
  2. благодаря ти :))
    май пак си почнал да го превеждаш преди аз да го напиша :Р
    Мерси!!Много!

    ОтговорИзтриване
  3. Стихиен стих! Залива с красотата си...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.