Тънката ивица на хоризонта

Докосвай ме едва. Когато се разсъмва.
Когато изгревът е още мисъл...
Когато е мечта на Слънцето. Не се е сбъднал.
И първия му лъч не ме е близнал.

Целувай ме полека. На разсъмване.
Когато гаснат Лунните копнения.
Когато тихите звезди стопяват силуетите си
и чезнат в белите пътеки от съмнение...

На зазоряване ме имай. Много влюбено.
Изричай полугласно трепета ми.
По раменете ми, все още топло-сънени
рисувай думите си само с шепот.

И след това, като триумф на утрото,
което покорява синевата,
ме събуди. Да съм изгряваща,
запалила до писък сетивата ти...

3 коментара:

  1. The thin line of the horizon

    Touch me by finger nail, when dawn is new
    when the bright sunrise is still just a thought
    when it's dream of the Sun ,yet it is not true
    when its first shining ray my body's not caught

    Kiss me gently, when the dawn is breaking
    when all Moon wishes are fading away
    when silent silhouettes of stars are melting
    and hiding behind white paths of the day

    Love me at dawn ,with so much affection
    in low voice utter my thrill,it won't hurt
    and on my shoulders, half-aslept in perfection
    with only a whisper draw softly your words

    And after that, as a triumph of morning
    that conquers the sky ,so gentle and blue
    awake me and make me rising in glory
    your senses I've lit and they crack anew...

    ОтговорИзтриване
  2. Откъде намери 3кг. нежност, та да я изсипеш в един единствен стих, а? :)))

    ОтговорИзтриване
  3. От неприкосновените запаси, дето си имам в сърцето, в случай на влюбване :)
    Благодаря ви :))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.